По-малкото е повече

    Преди време си купих нещо от H&M и на торбата видях, че те подканят да си дадеш старите дрехи. Учудих се. След това забравих... Но един ден прочетох в сайта им, че ги рециклират и правят нови тъкани или ги дават на нуждаещите се, а част от спечелените пари от продажби също даряват за благотворителност в съответния район. Попитах в магазина и потвърдиха.

 Отворих гардероба. Забелязали ли сте как събираме вещи и ги пренасяме и прехвърляме, макар и да не ги използваме, носим си тежката къщурка на гърба - не смеем да се отървем от тях. Сякаш са трайно прикрепени към духа и тялото ни....Обикновено от страх да не би да ни потрябват, а да не можем да си го купим или от гузната ни съвест - трупаме, и трупаме, и трупаме...и накрая не можем да дишаме. Говоря в множествено число, тъй като редом с мен, познавам доста хора с подобни разсъждения и вътрешни битки.

  Няколко пъти съм се местила - в друг апартамент, в друг град, в друга държава (по няколко пъти). Изнасяш целия си живот. И всеки път, макар и да се старая да не "трупам", се чудя от къде се взеха всички тези неща. Някои от тях  продължавам да си ги мъкна, при все че доста неща изхвърлих от живота си, понаучих се...

 Та да се върна в гардероба - набелязах всички дрехи, които си пазех "за вкъщи", тъй като вече не бих ги облякла навън и като цяло, или онези, които изглеждат нови, но вече демоде, или онези, които съм си купила в явно умопомрачение (направо да се чуди човек какво съм си мислела)... :) и изобщо всичко, което ми е било гузно просто да изхвърля или да дам повече пари за химическо чистене, за да мога да ги даря, отколкото да купя нови дрехи за дарение.

 Нали разбирате, че не мога всичко наведнъж да махна? Все пак години наред, чувството за вина ме е карало да ги събирам... Но все пак първата стъпка беше направена.

 Напълних една доволно голяма торба и я предадох с лека плахост и странна носталгия. Момичето ги прие и ми даде талонче.

 Закрачих към изхода и с учудване почувствах такова облекчение, сякаш канара е паднала от гърба ми... Хем се отървах от "багажа", хем не ми беше гузно, тъй като ги дарих и знаех, че няма да са просто изхвърлени, щяха да имат нов живот. О, щастие! Кой би предположил, че човек може да почувства такова облекчение от толкова малък жест. Последваха още няколко торби. Чувствах се все по-добре, повече място, нищо ненужно, повече въздух...повече!

   Но внимавайте! Като всичко хубаво действа като наркотик и може да си отворите повече място от необходимото, ако се увлечете в изхвърлянето.

    Та...исках да споделя своето облекчение и възторг с вас и да ви кажа, че не е толкова страшно да се освободиш, а чувството е несравнимо! 

        

Кукуригу Петльо

http://fakti.bg/bulgaria/29735-dnes-e-petlyovden

  Днес е 2-ри февруари - Петльовден. Легендите разказват, че по времето, когато се събирал "кръвен" данък, на този ден една майка скрила и отказала да даде мъжката си рожба и когато се заканили, че ако не го даде ще го заколят, тя заявила, че предпочита самата тя да го заколи, отколкото да го даде. През нощта извела сина си и го скрила, заклала в полунощ един петел и опръскала всичко наоколо с кръвта му. На другия ден, когато дошли да съберат данъка, били потресени от гледката и повече не идвали в това село. Така майката спасила чедото си. По някои краища днешния ден се счита и за нещо като мъжкия вариант на Бабинден. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. 

  Честит празник, мъже!

  Дами, нека окажем заслуженото уважение на нашите мъже, а и на мъжете като цяло. Нека ги обичаме такива, каквито са и да не им подрязваме крилата, ако искаме "оперени петли"! :)

     А на вас мъже ще изпратя следното послание: 

Знайте, че никой не вярва в идеализирания супергерой. Да си истински мъж не значи да си груб, безсърдечен и безстрашен, надарен със свръхестетсвени сили. Значи да съчетаеш силата, която носите вие, със състраданието и любовта, да продълажавате напред, независимо, че ви е страх или се чувствате несигурни. Значи да държите на думата си, независимо трудно или лесно е това.  Бъдете мъже и използвайте силата си с разум и сърце!

    Така, че отпуснете се, не очакваме да летите и  да повдигате планини. Само се надяваме да "долетите" с шоколад или обезболяващо от магазина, когато е необходимо, макар и да е след полунощ! :)

    Днес е и един много хубав християнски празник, според източноправославния църковен календар - Сретение Господне. Празникът е наричан още Зимна Богородица. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството. С тях е свързана и обредността на празника. Майките водят в храма малките си деца и оставят дар, наречен за здравето и благополучието им. 

     Тук е мястото да отдам почитта си към майките. Майките са готови на всичко за рожбите си, както става ясно и от всичко казано до тук. Те са готови да жертват себе си и много често го правят. Това го знам от първа ръка. Моята мила майка винаги го е правила за мен и сестра ми.

Обичам те , мамо! Аз знам какво си ми дала!

    

Баба Марта бързала, мартенички вързала.....

  Времето е много непостоянно напоследък. Ту топло, ту студено...Непостоянството на Малък Сечко и Баба Марта още от сега си личи. Но с всичко това искам да кажа, че рано-рано ми замириса на пролет!!! И се опитах да направя мартенички... Ще ги споделя с вас, макар и да не са от най-сложните мартеници, но пък ги направих с удоволствие и любов. Тъй като има още доста време до 1-ви март, може би ще споделя още творения, но засега толкова... :)

Тази се прави с възли. Спомняте ли си онези гривни, които бяха толкова модерни преди? Като тях се прави, но избрах само един цвят този път.

Чудесна мартеничка за дами.

Тази е подобна, но този път плитка от конци и ламе замести възлите. По-лесна е, както може да се досетите :)

Плитка и пискюли - малко по-традиционна!

Пискюлчето, много отива на лаленцето - пролетно и още как!

Първите ми Пижо и Пенда!

И две мъжки - и за момчетата си има мартенички!

Надявам се да ви харесват и да не сте прекалено критични! :)

А ето и малко ретроспекция към детството...хубаво беше нали?!

МАЛЪК СЕЧКО   
                       
Гео Милев   
                                                      

Що за хала                                                         
завилняла –                                                        
вятър, дъжд и сняг!                                       
Вей, завява,                                                    

заслепява 
ни очите чак!                                                    
                                                                            
Малък Сечко,                                                   
Сечко-Бечко,                                                     
стига се люти!                                                   
Не върлувай,                                               
не бушувай –                                                  
спри гнева си ти!                                            
                                                                           
Духаш, чукаш                                              
и се пукаш                                                        
ала пролетта                                                  
пак ще блесне                                                   
посред песни,                                                    
радост и цветя!                                                 
                                                                        

БАБА МАРТА БЪРЗАЛА

Йордан Стубел

Баба Марта бързала,
Мартенички вързала:
Морави, зелени,
Бели и червени:

Първом на гората –
Да листят листата.
И да дойдат всичките:
Щъркелите, птичките,
Първият певец,
Косер хубавец.

После на градините –
Да цъфтят гиргините
И латинки алени,
И божури шарени.
Ябълки да зреят,
Круши да жълтеят.

А пък на дечицата
Върза на ръчицата
Мартенички чудни
Със ресни червени,
Да са ранобудни,
Да растат засмени.

                                                                         

Азбука

 Честит празник!!!

от Уикипедия

  Дълго мислих какво да напиша и винаги мислите ми ме водиха към тревожно нарастващото незнание и непукизъм. Не искам да съм от онези, които само хулят и недоволстват, но за мен е притеснително и непонятно, че все повече хора нехаят за собствената си неграмотност и тази на децата си. Не се срамуват, че не пишат правилно, всъщност май дори не знаят и не смятат това за важно. Не разбират последствията...Не казвам, че аз съм перфектна или безгрешна, но се старая да го постигна, проверявам, чета, продължавам да се уча! 

  Искам да кажа, че човек по-често трябва да се замисля за важността на делото на Кирил и Методий и какво значи за нас. Правописът и богатството на нашия език, поне за мен, е едно от нещата, които ни прави българи и най-вече Народ! Грамотността е част от индивида, способ за развитието му като такъв и оценка на постигнатите от него резултати. Знанието ни определя като хора и най-вече като личности и не трябва да сме така безразсъдни към собственото си представяне пред света.

   В заключение ще кажа:

Бъдете велики личности и не спирайте да сте любопитни, не спирайте да се изграждате, не спирайте да общувате, не спирайте да сте уникални, не спирайте да сте загрижени!

Усещане за...шоколад!

   Обичам сладко- ужасно много! Обичам шоколад- най-много!!! Обичам да творя- не по-малко! Реших да ги обединя и се получи прекрасно!
   Имам си една любима рецепта за кекс, която си променям и развивам, когато ми доскучае и за мое щастие, а и на дегустаторите ми, винаги се получава прекрасно! Та този път развих идеята в стил chocolate brownie и взе, че отново се получи много вкусно!

   Рецептата е много лесна и не много скъпа.

2 яйца,
1 ч.ч. захар,
1/2 ч.ч. олио,
1 ч.ч. кисело мляко,
1 ч.л. сода бикарбонат,
2 ч.ч. брашно,
1 ванилия,
какао на око,
разтопени масло и шоколад,
стафиди.


   Ето как се приготвя:
Яйцата се разбиват със захарта до получаване на пяна.

    В случая използвах кафява захар, за да стане по-ароматно, но по принцип се прави с обикновена- въпрос на избор и вкус:).
    След това се добавя олиото и отново се разбърква. Идва ред на млякото, плюс лъжичката сода, които се разбиват заедно в чашата, докато кипнат и след това се добавят към общата смес- разбъркваме.
    Забравих да ви кажа, че през това време е хубаво да пуснете фурната на max, за да загрява.
    Накрая се слага брашното, заедно с ванилията, и пак се разбърква, докато се получи еднородна смес (без буци:).

    Така...до тук приключи главната смес, а сега добавките:
Какаото, знам че всички мразят тази мерна единица, но го сложих на око. Целта ми беше сместа да стане тъмно кафява и ароматна, наситена с богатия аромат на тази моя любима съставка.

   Междувременно разтопих около 70- 80 гр. масло и около 100 гр. шоколад.

 Добавих към сместа, с постоянно разбъркване, но вече използвах бъркалка, за да не спадне. Готово!
  Намазнява се една тава или форма и се изсипва част от сместа, да речем половината, наръсих стафиди и плодчета от черешово сладко(трябва да са поизцедени, за да няма проблеми с печенето), след което излях останалата част от сместа.
  И така, готово е за фурната!!!
Печенето си има тънкост. Фурната е загряна, изключва се отгоре и се пече 25 мин. само отдолу. След това се пуска и отгоре и се пече още 15 мин. Препоръчвам да се наглежда последните 5-6 мин., понеже е възможно да е готово малко по-раничко. Аз лично пека на максимална температура.
  И така стана чудесен сладкиш- да си оближеш пръстите (така и направих, хи хи :). Може да се залее с шоколад отгоре или със сиропа на сладкото, става чудесно и с топка сметанов сладолед! Аз лично го предпочетох натурално! Наслаждавайте се!