Merry Merry

   Коледа, снежинки, украси...аз лично силно се вълнувам :).... Разглеждам, радвам се, а защо да не си направя и сама забава...Изпълнена с еуфория, разглеждам и прелиствам, събирам идеи и вдъхновена от любовта на прекрасната ми племенница към балета, попаднах на нещо интересно- реших да се възползвам и доразвия...

 

Идеята взаимствах от тук: http://krokotak.com/2012/11/snezhinki-v-balerinki-lesni-za-izryazvane-ot-detsa/

Приятно и освежаващо- чувството да твориш...

  Толкова малко, а същевременно  толкова много- вече съм с усмивка...

За приятелството...

 

via http://weheartit.com/entry/34965795#

    Приятелите- тези прекрасни същества... Броят се на пръсти, но все пак напълно достатъчни. Замисляли ли сте се колко важни са те в живота ви? Колко пъти са ви помагали в трудни моменти? Как не бихте били същите хора без тях? Топлото, сигурно рамо? Аз да! Някой от тях идват и си отиват, но все пак оставят траен отпечатък в живота ни...Дори и надалече, те са на топло в сърцата ни. 

   Днес говорих с приятелка, която от години живее в чужбина. Тя е чудесна и въпреки годините и разстоянията, които стоят между нас, се чувствам сякаш никога не сме се разделяли...Да се интересуваш от някой, да искаш да знаеш просто, че е добре и да си щастлив дори от само два разменени реда...Чудесно чувство! А веднъж някой влезнал в сърцето ми, се ползва със специални привилегии- може да разчита на мен!

   Та тя ме накара да се замисля, колко прекрасни хора познавам и че съм благодарна, че ги има...независимо къде и кога- истинското приятелство остава! 

   Развълнувана от това, а може би и заради наближаващите празници, искам да изкрещя на всеки от тези симпатяги: "Обичам те, приятел! Благодаря ти! ", ей така- просто да си знаят... :)

Родино мила!

     Като цяло се опитвам да съм позитивна и да не обръщам внимание на незначителни неща...и като казвам "опитвам ", наистина се старая, защото не съм "перде" и ми е трудно, заслушвам се и заглеждам тук- там. Та не мога да не изкоментирам една статия, която прочетох наскоро- жегна ме, но не в добрия смисъл...Заглавието беше:

" Проф. Алтънков: Младежите, които останаха в България, са втора класа" 

     И после се разяснява, че според професора, хората останали тук, са по-слаби и втора класа, непредприемчив материал, не това, което им е необходимо.
     И защо така крайно...защо сме втора класа? Защото сме избрали дома? Та нали вие- старото поколение ни възпита...?!?! И още- слаби хора?!?! Всъщност трябва да си доста смел и силен, за да останеш! Да, ние сме глупаци, защото все още се надяваме, че не е нужно да избягаш от родината, за да живееш добре, човешки.
    Онзи ден пък четох, че щяли да се предприемат действия, за привличане, на "качествения материал" да се завърне в родния край. Би било чудесно! Но все пак- ехооо, ние все още сме тук и ви чуваме, но лошото е, че никой не ни вижда...Вместо все да жалим "дивото", дали да не погледнем към "питомното"?!?! Защо не се погрижи някой и за нас- останалите ?!?! Да ни подкрепи и да ни повярва. Човек, стигнал до там да напусне дома и семейството си, едва ли би се върнал, особено за да го наричат "втора класа", примесил се с " останалите"...Няма умни млади хора в България? Защо мачкате собствените си деца? Не казвам, че има само гении, не казвам, че аз съм гений, не казвам, че спасилите се в чужбина са лоши. Възмутена съм от поведението на старото поколение, към собствените му деца, към младото поколение, към бъдещето...
     Често чувам в автобуса:" Днешните младежи нямат никакво уважение!". Каквото посееш , това ще пожънеш!
Знаете ли, аз ( и не само аз) прекарах доста време в учене, завърших, станах инженер и всеки ден се намира по някой, който да казва "от телевизора", че съм утайка, понеже съм останала в България. Аплодисменти!!!  А може би трябва да послушам един друг съвет и да подкарам овцете...


  Статията: http://offnews.bg/index.php/134676/prof-altankov-mladezhite-koito-ostanaha-v-balgariya-sa-vtora-klasa

Предизвиквам ви! : )

от http://redwine.snimka.bg/details/s-rce.105478.2194681

   Зима е! И пак вали, снежинките танцуват. Студено е навън, но в сърцето ми е топло. Цялото ми същество крещи " Коледаааа ". Мисля си- всеки има нужда от любов и рамо, на което да се облегне, лице, на което да се усмихне, на сродна душа, с която да сподели, просто да усеща присъствието на някого....И сякаш по празниците тази жажда се усилва, а пресъхналото гърло дразни, понякога болезнено.
   Отправям предизвикателство- към себе си и всеки, който пожелае: ще се усмихвам повече (аз не съм от най-усмихнатите личности на света : P), дори на непознати, просто за да предизвикам и тях, повече "Обичам те!" към любимите хора, всяка подадена ръка, без някой да очаква, изслушана мъка или радост, просто да си съпричастен...Сигурна съм, че дори не подозирам докъде би се разляла вълната. Ще се опитам да съм по-добра и дано заразя с Коледния дух.. :) Мисля, би се вписало прекрасно!
  А сега нека видя най- прекрасната усмивка! Дядо Коледа следи кои са добрите деца!!!

Xo, xo, xo....

от http://idei-za-podaraci.blogspot.com/

  Коледа наближава! Сърцето ми не спира да се вълнува, макар и неуморно да ме убеждават, че е рано- кажете го на НЕГО! В съзнанието ми изскачат само топли семейни вечери, блеснала елхата, блеснали усмивки и аромат на вкусни гозби...Нека да е рано- на мен ми е добре!!! Чакам с нетърпение. Детето в мен е още будно...очаква Дядо Коледа с трепет...Събуждам се с усмивка и дните отброявам...Коледни камбанки, мандарини и канела... Нека е студено, вкъщи си е най- добре!  Любов и печени курабийки, топлите чорапчета и целувка по челото...Никога не е рано да се радваш! Нека ми се смеят, на мен ми е добре!