Седя и си мисля...

   Седя и си мисля...за живота, за любовта, за това кое е важно и кое не, за съветите, за собствените ми чувства- права ли съм, бъркам ли... има ли смисъл, няма ли...Отвсякъде съвети как трябва да живееш, за да си щастлив (мен лично малко ме дразнят- всеки е щастлив по различен, индивидуален начин)...Прочитам някоя книжка- все красиви думи, разведряват!

   И все пак, няма значение кой какво казва, човек е щастлив, когато е спокоен, по неговия си начин...Когато е в мир със себе си, поне за мен важи това условие, когато знае, че е поел по желания път, независимо какво го чака, когато се отърве от страха, от лошите чувства..Когато се научи да прощава...Когато дава...И знам, че когато даваш- получаваш! Не пари, не диаманти, а най-голямото богатство- спокойствие и радост, усмивка, гъдел в корема, затопляне в гърдите...

  Това е моята теория и не беше нужен семинар, за да я открия...Беше ми нужно само едно сърце!